Оферта

МАГИЯТА НА БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ (Суфли-Ферес-Делтата на Еврос-Александруполис-Месемврия Зони-Марония)

Цена
125.00 BGN

 

Дати на пътуване: 21-22.04.2018 г.       Цена: 125 лв. (при записване до 06.04.2018 г. вкл.)

 

ТУРИСТИЧЕСКА ПРОГРАМА:

         21.04.2018 г.: Заминаване от паркинга на Сточна гара, гр. Пловдив, в 7,00 ч. и от автогарата в гр. Асеновград в 7,20 ч. Пристигане в Суфли и посещение на Музея на коприната. Отпътуване за Филакто и разглеждане на вкаменената гора. Спиране във Ферес за посещение на уникалния византийски манастир ”Св. Богородица – Светоспасителница”. Заминаване към Делтата на Еврос - една от най-важните екосистеми в Европа. Беседа и разходка из делтата. Отпътуване за Александруполис. Настаняване в хотел. Вечеря (не е включена в цената). Нощувка.

         22.04.2018 г.: Закуска. Около 8,30 ч. заминаване за Макри и пещерата на циклопа Полифем. Посещение на античния град Месемврия Зони и фотопауза край Петрота. Пристигане в района на археологическата перла Марония. Разглеждане на Римския форум, раннохристиянската базилика и античния театър. Около 13,30 ч. отпътуване за България. Пристигане в Пловдив около 18,30 ч.

 

Цената включва:

  • Транспорт с лицензиран автобус;

  • Нощувка със закуска в хотели 3* в Александруполис;

  • Екскурзоводско обслужване по време на пътуването;

  • Медицинска застраховка;

  • Безплатно кафе и вода за всеки пътуващ.

 

Цената не включва:

-     Входни такси на посещаваните туристически обекти;

-     Вечеря в Александруполис;

-     Разходи от личен характер.

 

*Туроператорът си запазва правото да променя последователността на изпълнение на мероприятията по програма.

*Минимален брой туристи за провеждане на екскурзията - 30 пълноплащащи.

*Цена след 06.04.2018 г. - 142,00 лв.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ

Вечеря в рибен ресторант в Александруполис - 18 евро на човек:

1. САЛАТИ И ПРЕДЯСТИЯ (на 4 човека):

       *Унгарска салата (зеле)

       *порция пържени картофи

       *порция пържени тиквички

2. РИБА (за 4 души):

       *порция пържена аншоа

       * порция пържени калмари

       *ризото с морски дарове

       *пържени скариди

       *хляб

3. НАПИТКИ:

       *бяло вино от Лемнос (наливно) или бира

       *вода бутилирана

4. ДЕСЕРТ (за 4 лица):

       *шоколадов сладолед

       *сезонни плодове

 

Транспорт от София до Пловдив на 21.04.2018 г. и от Пловдив до София на 22.04.2018 г.

Тръгване в 5,00 ч. от бившата автогара - паркинга срещу Централна ж.п.гара София

25,00 лв. на човек при минимум 16 пътуващи

 

Транспорт от Казанлък до Пловдив на 21.04.2018 г. и от Пловдив до Казанлък на 22.04.2018 г.

Тръгване в 5,15 ч. от паркинга на магазин Лидъл

19,00 лв. на човек при минимум 16 пътуващи

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

            Суфли се намира в централната част на областта Еврос на 65 км северно от Александруполи. Простира се по склона на малък хълм в сянката на Родопите в близост до бреговете на река Еврос (Марица), а центърът на града е само на 500 метра от реката. Наречен град на коприна, тъй като в продължение на десетилетия местната икономика се основава на бубарството и производството на естествена коприна. Първото семе е донесено през 1839 година от Бурса и жителите на Суфли започнали отглеждането на на копринени буби в красивите имения, които в последствие се превърнали в цели индустрии.    

            http://www.alexbh.gr/html_bg/sightseeing_about_bg.htm

            Музеят на коприната представя подробно фазите на бубарството и копринена индустрия. Той функционира под отговорността на Културната фондация на Пиреос и се помещава в неокласическа сграда, построена през 1886 година - имението Куртиди. Имението се намира в центъра на град Суфли и е реновирано и открито като музей през месец септември 2008 година.

            В секцията «Костюми в Суфли » ще се възхиите на уникални аксесоари на местното облекло.

            Входни такси: 3 евро; намален билет: 1,5 евро.

https://www.emtgreece.com/bg/museums/muzej-na-koprinata

            Вкаменената гора в района на Филакто – община Тихеро се е създала благодарение на благоприятните условия за вкаменяване, пряко свързани с вулканична дейност, развила се в местността преди 25 000 000 години. Вулканичната дейност е създала горещи разтвори, богати на силициев диоксид, който навлиза във вулканичните скали, в които се намират стволовете на дърветата и по този начин започва процес на вкаменяване, а именно заместването на молекула по молекула на органичната материя от неорганични материи на околната среда. В случая на вкаменената гора в региона на Филакто, процеса на вкаменяване е перфектен. Съхранени са в отлично състояние външните морфологични характеристики на стволовете на дървета, например растежа пръстени, кора, а също и вътрешната структура на дървесния материал от микроскопични изследвания, които определят рода и вида на вкаменените дървета. Разкопките на Атинския университет и палеонтолога проф. Евангелос Велитселос продължават. В музея на             Екотуристическия център Тихеро, който е в процес на изграждане, ще се изложат всички находки и ще служи като център за научни изследвания и възстановяване на намерените вкаменелости.

http://www.visitevros.gr/index.php?lang=bg&sec=469&ctg=499&cid=77

                        Гр. Ферес е разположен в началото на делтата на р. Марица. Макар и малък, Ферес има своята богата история, съществен елемент от която е византийския манастир “Панагия Козмосотириса” /”Св. Богородица – Светоспасителница”/. Основан е през 1151 г. от византийския севастократор Исаак Комнин, най–малкия син на император Алексий Комнин, родоначалника на династията на Комнините. Преди това местността е била пуста, с много извори и блата, откъдето дошло и името й - “Вира”, станало по–късно име и на селището, появило се около манастира. Севастократор Исаак Комнин на два пъти след смъртта на баща си се опитал да узурпира престола. Стигайки 50-годишна възраст, налегнат от различни болести, Исаак Комнин се замислил сериозно за изминалия житейски път и спасението на душата си. Така той основава манастира “Панагия Космосотириса”. Днес манаситрът е разположен на едно възвишение в центъра на Ферес, от което се открива великолепна гледка към цялата долномаришка долина. Виждайки останките от здравите манастирски стени, поклонникът разбира, че севастократора е устроил монашеската обител като крепост. В манастира Исаак Комнин основал още голяма библиотека, болница и приют за стари хора. Историческите документи свидетелстват, че манастира “Панагия Козмосотириса” е бил посещаван и от  българските владетели Калоян, Иван Асен 2 и Михаил Шишман. През 1357 г. османските завоеватели го превземат. Съборният храм е превърнат в джамия. Възстановяването му като православен храм става чак през 1920 г.

            На завоя по пътя за Ферес, над древната река Самия, се издига византийският акведукт, който доставял вода от далечен извор до селището на манастира. Внушителни са двете арки на съоръжението с височина 5 m, отвор 7 m и ширина 1,30 m. Построен е преди 800 години от кремък и тухли по хоризонталните фуги под личния надзор и със средствата на император Исаак Комнин. Тази монументална постройка, осветявана през нощта, сякаш придава друго измерение на времето и пространството. От асфалтирания път, на мястото, където се кръстосва с клисурата, може да се видят двете импозантни арки от дялан камък. Яркият червен цвят на кирпичените тухли пък създават една цветна хармония върху жълтеникавите еднообразни камъни в градеж, характерен за византийското строителство.

 

Освен красивия плаж и множеството фирмени магазини, в Александруполис си струва да се обърне внимание на: Църквата-музей Александруполис - най-добрият църковен музей наличен понастоящем в Гърция и в културното пространство и историческа памет. В тази богата колекция са включени повече от четиристотин религиозни реликви, икони, свещени съдове, свещенически одежди, дърворезби, датиращи от 16-ия до 20-ти век. Най-луксозната са бродирани одежди със злато, принадлежащи към известния в йерархията на национални действия в региона, като патриарх на Константинопол Антимос Г.Цацос (1827-19130) бивш епископ Енос. Всъщност, най-важната част от бежанците са реликви от Енос, които са донесли със себе си по време на размяната на население през 1922 г. а особен интерес са иконите,които представляват по-голямата част от колекцията, датиращи от 18-ти и 17век. Църковния музей в Александруполис е основан през 1976 г. от Негово Високопреосвещенство митрополит Антимос и светия Дионисий Руса избран за епископ през 1974 г. Първоначално се помещава в две зали на Културния център, а от 1982 г. насам ралоти и се помещава в неокласическа сграда от 1909 г. на Leontarideio училище (училище бившите момчета) на площад Метрополитън. Експонатите представляват вярата на простите хора, които са живели на двата бряга на река Еврор по това време съвсем близо до нашите. Материалите на Музея на Църквата са в осем модула, тъй като има свободни стаи на музея.

Етнографската музейна сбирка на Тракия Ангела Гианакиду помещава в неокласически замък, от 1899 г., на ул. „14-ти май” 63. Озеленена площ на музея, изложбения материал, музика, използване на мултимедия, кафе-сладкарница е причина за преоценка на традицията. Етнографската музейна сбирка на Тракия е оживено място, за да научите повече за популярната култура на Тракия, свързващо традиция и знания, съдържащи се в него, с отраженията на съвременното общество. Целта на музея е да учи, показва и популяризира културата на Тракия. Целта е да се създаде едно жизнено място, за да научи повече за културата на Тракия, да може да бъде отправна точка, възможност за преоценка на традицията. Изложбеният материал е организиран, така че посетителите могат да получат представа за традиционния начин на живот на Тракия и особено на Еврос от края на 17 век. до началото на 20 век.

Музеят по естествена история се намира на 2 км източно от центъра на Александруполис в Платанопос. В добре оборудвана сграда в пълна хармония с пейзажа, музеят има за цел да донесе на биоразнообразието на всички нива, включително генетика, екосистеми, геология, различни видове от района на Еврос, екологични и геофизически характеристики. Модерни съоръжения и оборудване, като мултимедия, огромната база данни, мултимедия и ефективни начини за представяне на доказателства на природната среда, помагат на посетителя да разбере значението на природните ресурси.

 

Река Еврос (Марица) е най-голямата на Балканите след Дунав. Извира от северната страна на българската Рила планина, пресича и напоява плодородната равнина на Източна Румелия , за да достигне Тракийското море, източно от Александруполис, прекосявайки един маршрут от 515 km . Стигайки до морето, пренася ежедневно от течението си огромен обем материали, които изхвърля при вливането си в морето. Смята се, че тези материали ( пръст, пясък , кал, стволове на дървета ) , които достигат 170 000 тона годишно, разширяват брега към морето и предотвратяват свободното движение на реката, като я принуждават , да хвърля толкова много приноси в морето.

Площта на делтата на Еврос, с многото части на реката, езера, лагуни и островите, които са създадени и богатата растителност, е една от малкото влажни зони в страната ни, която е оцеляла и има голяма стойност. Със своята голяма естествената растителност поема огромни количества въглероден двуокис и складира или освобождава топлина, като по този начин регулира микроклимата на района. 350 вида наброяват растенията, които образуват растителността на Делтата на Еврос . Също така тук в идеални условия се запазва и размножава животинския свят. Рибите хвърлят хайвера си в топли води, където живеят и ракообразни, мекотели, червеи, жаби и саламандри. Всичко това, заедно с милионите комари, които се размножават около водите на реката, дават изобилие от храна на влечуги, земноводни, малки птици, а и по-големите лесно намерат дивеч за изхранването си. Общо в Делтата на Еврос са регистрирани 46 вида риби, 7 вида земноводни, 21 вида влечуги и над 40 вида бозайници (видри , диви котки, порове , невестулки, язовци, таралежи, зайци, катерици , прилепи и т.н.), докато голям брой птици използват делтата за постоянно пребиваване или убежище по време на зимните месеци, или почивка , когато се придвижват от Северна Европа до Африка. 310 вида птици са наблюдавани в делтата, което представлява 74% от 420 видове птици, регистрирани в Гърция.

            Входни такси: Разходка пеш из резервата 2 евро

                                       Разходка с лодка по делтата 8 евро

 

http://www.visitevros.gr/index.php?lang=bg&sec=89&ctg=280&cid=79

 

            Макри е един очарователен туристически курорт. Той е обитаван непрекъснато от древни времена и част от селището запазва графичният традиционен характер, а на някои места се забелязват следи от византийски крепости. Селището се пресича от поток, който през 17 век водите му дали енергия на 12 мелници. Пътят който се спуска от площада минава близо до руините на древна византийска джамии, на чието място днес е джамиита света Анастасия от 1834 година. Пътят води до малко живописно пристанище на Макри.

            Спускайки от площад Макрис към малкото пристанище един неравен път 300 метра, води до пещерата Циклопа Полифем,на циклопа на Омир Одисия. Легендата става реалност, тъй като гледката в пещерата и големите камъни, които изглеждат да са хвърлени в морето от високо, допринасят за да се създаде този сценарии. Местоположението е от значение, тъй като пещерата е била използвана в праисторически времена и точно над нея е изкопано едно от най-важните селища от неолита на Балканите.

https://www.emtgreece.com/bg/caves/peschera-tsiklopa

 

            Егейска Месембрия (на гръцки: Μεσημβρία-Ζώνη, Месимбрия – Зони) е атничен град, чиито останки са открити недалеч от Дедеагач, на брега на Бяло море, на 3 км западно от село Месимврия (Μεσημβρία), което брои 149 жители. Разкопките показват, че първоначално тук е съществувало тракийско селище от ранната желязната епоха. Античното селище възниква към края на 7 в. пр.н.е. като пристанищна емпория (укрепен пазарен пункт) Месембрия или Зони на жителите на остров Самос тракийски (Самотраки). Градът достига разцвета си в 5-ти и 4-ти век пр.н.е. и става локален център на местното тракийско население. C установяването на македонското господство над тракийския бряг на Бяло море градът започва да запада.

            През 1966 г. започват археологически разкопки. Установен е град от 5-ти – 2-ри век пр. Хр. Разкрити са стена с кули; крепостната порта от западната стена; групи от жилища с дворове; хранилища, магазини, работилници, склад на амфори; улична мрежа; храм на Деметра (от 4-ти – 3-ти век пр. Хр.), където са намерени много вотивни сребърни плочки с послания от древните поклонници; светилище на Аполон (6-ти – 5-ти век пр. Хр.), където са открити части на древни куроси, вази и съдове с надписи с името на божеството; останки от представителна постройка с размери 9 х 15 метра включваща вестибюл, еднокамерна зала и крипта; средновековна кула на височината над античното селище. Извън стените се е намирал некрополът. Проучванията продължават и днес. Откритите 2000 монети карат археолозите да свържат селището със Зони, най-важният център на Самотраки на материка – Переас, който има собствена валута и дава повече данъци в сравнение с всички други градове на атинския съюз, равни на два таланта (към 50 кг), според сведенията от 5-ти век пр. Хр. Находките от Месемврия – Зони са изложени в Археологическия музей на Гюмюрджина. Районът е устроен като малък археологически музей на открито с платен вход и работно време ежедневно от 08.30 до 15.00 часа през лятото.

            Входни такси: нормален билет -  2 евро; намален - 1 евро.

https://www.emtgreece.com/bg/archeological-sites/arkheologicheski-obekt-...

            Едно от местата, в които можете да съчетаете лятната си почивка с докосване до българската история, е град Марония, на 40 километра източно от Фанари. Местните жители помнят и до днес подвига на Капитан Петко Войвода, който през 1877-ма освобождава града от османската власт. Хиляди български революционери, четници и воини от Втора армия са бранили древното селище. В центъра е запазена чешмата на Капитан Петко Войвода, а близо до нея е историческият музей, съхраняващ хилядолетната история на древна Марония. Южно от съвременния център са останките на голям амфитеатър, изграден преди повече от 2300 години. Тук са се събирали 2500 души, за да гледат древногръцки пиеси и гладиаторски битки. Тази мозайка е украсявала пода в жилището на един от най-богатите маронийци. Все повече български туристи идват в Марония заради историческите забележителности и условията за лятна почивка.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/koi-sa-mestata-v-garci...